Купчинка съхнещи листа
с дъх на старо и на гнило -
цветен спомен в есента
за нещо преживяно и горчиво -
в далечината силуета на момиче,
което дори не си целунал,
а мислите ти все по него тичат
и се спъват, останали бездумни ...
Купчинка есенни листа,
драснеш ли им кибрита -
пламъчета, дим, душа,
всичко в миг отлита ..
/знам ли накъде .../,
но е чудесно,
че над асфалта и бетона
е небе,
ти виждаш го унесен
и остава нещо в теб,
недогоряло и в тази есен ...
Куп овъглена шума
вятърът леко разпилява
и нещо вътре ти подшушва -
време и огън не прощават ...
© Валентин Василев All rights reserved.