28.12.2013 г., 21:33

Есенна соната

740 0 1

Няма есенно-жълти листа, няма и вятър,

протоколно изглежда всичко наред –

жегата напомня в повече за плътта ни,

а душата скучае, като снежен човек...

 

Остава ми трепета и лудата странност,

в шепота между твойте и мойте очи.

Само ние си знаем за сладката тайна,

макар да не съм ти намеквал дори...

 

Ала в съня си кръстосваме винаги заедно,

върху облите острови от думи двусмислени  

и така доближили тела на кожени атоми,

не достигаме никога до прегръдките си.

 

И е ясно за двамата – няма да го признаем,

обременени щастливо-семейно, с деца...

Нека само почувствам още веднъж  диханието

и въздушните ласки на непокорната ти коса.

 

Водопад от гърди! – Господи, колко е хубаво,

да усетя напрегнат зрялото женско начало,

да ме омаеш с диво-накъсани мигове

и да науча как Минотавъра обладава...

 

А духът ти с огън и лед ме разпалва и натъжава...

И какво, че ти си Мария? –  аз съм просто Иван...

Искаме само това, за което животът си заслужава,

като музика под ръцете на Клайдерман!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ала в съня си кръстосваме винаги заедно,
    върху облите острови от думи двусмислени

    Невъзможната любов, прекрасния, затаен копнеж...
    изразил си ги вълнуващо!
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...