Есенна соната за двама и пиано...
Есенна соната за двама и пиано...
Чакат в тъмнината белите клавиши
галещите пръсти на влюбен пианист,
а нощта- смутено, ускорено диша,
тръпнеща от есенният вятър напорист...
Ти самата всъщност си като пиано:
и при всеки допир звънваш в нежен тон.
Голото ти тяло е сега покана-
чувствам го, вибрира като камертон!...
Цялата човешка музика стаена
чака от душата ти знак да полети...
Моята любов е в тая откровена
голота, с която ме очакваш ти...
Твоята!... Изцяло в тъмното докосване,
струна е душата ти, можеш да трептиш,
но Любов да има, както и мелодия
трябват:
Вдъхновение...
Пръсти...
И клавиш...
Звук със звук се сливат, пръстите се впускат
в песен да превърнат всеки допир нов,
както във пианото (инструмент за музика)
в тялото ти има струни за Любов...
... Само трябва в гама, топла и мажорна,
майстор-акордьор да им е дал душа,
та от всяка твоя: фибра, всяка форма-
музика обсебваща да звучи в нощта!...
Коста Качев,
08.03.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
