Есенна сюита
Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно,
сакото – с елегантна дължина.
Кръжат листата, от дъжда пияни,
а аз танцувам валс. „Каква жена!“-
дочувам как наоколо си шепнат
и си подсвирват лекичко с уста.
Платила съм цената – тройна лепта,
да съм това, което съм сега.
Почуквам с токчета по тротоара
върху килим от шарени листа,
запалвам си с финес една цигара.
Шегичка ли ми спретва есента?
Студено е, намръщено и сиво,
а вятърът ме гали като мъж
и някак си изглеждам по- красива.
Как искам в този миг да плисне дъжд
и нечия ръка да ми предложи
чадър, с внезапен порив, ей така,
преди да съм измокрена до кожа,
да прекосим дъждовната река.
Вълшебен лъч от някъде изгря
и тръгнах по измислена пътека,
когато неочаквано се спря
до мене любовта с усмивка мека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
