Есенни нотки /преработено/

13.12.2013 г., 20:59 ч.

Поезия » Пейзажна

406 0 1

Изгуби се от погледа ми планината
и лепкавата влага се снижи,
и тъжни струни свират ми в душата,
и тъжна мъка в мен се настани.

Притиска ме небето със олово,
похлупва ме със тъмен похлупак.
И да ни смачка сякаш е готово...
Безвремието есенно надига крак!

Боя се аз да кривна от асфалта,
защото там нагазвам бързо в кал.
Мечтая си за онзи Юг, след Малта...
За Слънце, Царството си аз бих дал!

30.09.2013 г. Драгойново

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

docheff (Кристиан Дочев)

2013-12-13T21:10:24+02:00

Много красиво описано чувство