Есенни нотки /преработено/
Изгуби се от погледа ми планината
и лепкавата влага се снижи,
и тъжни струни свират ми в душата,
и тъжна мъка в мен се настани.
Притиска ме небето със олово,
похлупва ме със тъмен похлупак.
И да ни смачка сякаш е готово...
Безвремието есенно надига крак!
Боя се аз да кривна от асфалта,
защото там нагазвам бързо в кал.
Мечтая си за онзи Юг, след Малта...
За Слънце, Царството си аз бих дал!
30.09.2013 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
