Изгуби се от погледа ми планината
и лепкавата влага се снижи,
и тъжни струни свират ми в душата,
и тъжна мъка в мен се настани.
Притиска ме небето със олово,
похлупва ме със тъмен похлупак.
И да ни смачка сякаш е готово...
Безвремието есенно надига крак!
Боя се аз да кривна от асфалта,
защото там нагазвам бързо в кал.
Мечтая си за онзи Юг, след Малта...
За Слънце, Царството си аз бих дал! ...