Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено...
Тръгвам с вятъра в незнайни
пътища и листопадно,
със сакралните му тайни –
и страхотно, и приятно!...
А оттатък хоризонта
гледам тъжно и тревожно,
но ми вятърът напомня,
че това е невъзможно...
Само ветровете могат
да преминат там в движение
и да пренесат тревогата
в Есенното настроение...
Ние, хората, оставаме
все отсам и то е жалко,
но в мечтие се надяваме –
да надникнем там за малко...
... Може би и там е есен,
и́ли пък цъфтят цветята,
но е всеки път по-лесен,
и по-весел за душата!...
... Може би пък там да има
и любов, и дом уютен,
и напалена камина
във сезон интимно-смутен!...
Аз оставам при мечтата
просто знам, че съм ѝ нужен:
– тъй е есенно в душата
духне ли и вятър южен!...
29.09.2021.
© Коста Качев Всички права запазени