Есенно

Есенно ми е в душата –

малко тъжно, малко всесело,

меланхолно в самотата,

замечтано и унесено...

Тръгвам с вятъра в незнайни

пътища  и листопадно,

със  сакралните му тайни –

и страхотно, и приятно!...

А оттатък хоризонта

гледам тъжно и тревожно,

но ми вятърът напомня,

че това е невъзможно...

Само ветровете могат

да преминат там в движение

и да пренесат тревогата

в Есенното  настроение...

Ние, хората, оставаме

все отсам и то е жалко,

но в мечтие се надяваме –

да надникнем там за малко...

... Може би и там е есен,

и́ли пък цъфтят цветята,

но е всеки път по-лесен,

и по-весел за душата!...

... Може би пък там да има

и любов, и дом уютен,

и напалена камина

във сезон интимно-смутен!...

Аз оставам при мечтата

просто знам, че съм ѝ нужен:

– тъй е  есенно в душата

духне ли и вятър южен!...

29.09.2021.