Есенно
По пътека, която не сме извървели докрай...
Със тъжна песен...
По уморено-зелени, стари огради...
Претруфена...
Ех, ти стара познайница...
В оранжево идвай в съня ми...
Подслаждай го есенно-песенно...
Но не брой годините...
Такава те искам...
Силна и съвършена по своему...
Носталгична и предана някому...
Рицарски добродетелна... ли!?
И способна все още да обичаш!?
Да... смъртта не ти прилича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени