15.11.2008 г., 19:30

Есенно настроение

997 0 4
   

Не знам защо

те виждам... В сенките мълчиш

на  тези есенни листа,

които на раздяла плачат...

Разлюбват ги дърветата

суетни, безславно

от короните ги свличат...

 

И за какво

привиждат ми се две очи

през  ноемврийската  мъгла,

прегърнала клепачите

на  сънен ден.  По дрехата,

да, така  безвластно,

капките  тъга се стичат...

 

И за къде

с алея вятърна вървя...

Целувам всеки паднал лист.

Изгонени от есента 

ръждясали сърца валят,

мъглата пият.

Пътека влюбена се вие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Савчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... и пак е есен!
  • Криси, благодаря ти!
  • Благодаря ти, Елмо, че сподели моето настроение!
  • Майкоооооооооооооооо...това ме разтресе супер дръстично...
    Супер якото звучи начина по който го изобразяваш и самата структура ме израдва...
    Еваларка от мене и две усмивки между конките на вечно зеления кипарис

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...