Есенно настроение
Не знам защо
те виждам... В сенките мълчиш
на тези есенни листа,
които на раздяла плачат...
Разлюбват ги дърветата
суетни, безславно
от короните ги свличат...
И за какво
привиждат ми се две очи
през ноемврийската мъгла,
прегърнала клепачите
на сънен ден. По дрехата,
да, така безвластно,
капките тъга се стичат...
И за къде
с алея вятърна вървя...
Целувам всеки паднал лист.
Изгонени от есента
ръждясали сърца валят,
мъглата пият.
Пътека влюбена се вие...
© Теди Савчева All rights reserved.
