Есенно настроение...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят:
недокоснат, непогален,
нецелунат от дъжда...
Тъжен съм като на залез
позлатената ръжда...
И не знам дали Предчувствие
гложди моите гърди,
дали нещо ме напуска,
или двете може би,
но в Душата ми залязват
много скъпи Светове...
... А препускат необяздени
есенните Ветрове...
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени