1.11.2023 г., 20:44

Есенно писмо

710 1 0

Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Природата тихичко, бавно да гасне,
оставяйки краски навред…
А аз да те стискам в прегръдките свои
в студения иначе ден…

 

Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Но тебе те няма… останах с надежди…
в студения есенен ден…
Листата окапват, дъждът се излива,
а ти са там… нейде… далеч…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...