Есенно писмо
Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Природата тихичко, бавно да гасне,
оставяйки краски навред…
А аз да те стискам в прегръдките свои
в студения иначе ден…
Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Но тебе те няма… останах с надежди…
в студения есенен ден…
Листата окапват, дъждът се излива,
а ти са там… нейде… далеч…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Андреев Всички права запазени