11.11.2006 г., 11:40 ч.
Есента...
Пътека, покрита със жълти листа.
Дървета, изгарящи от топлата есен.
През скрити лъчи аз бродя сама,
унесена от красива, изгаряща песен.
Вървя омагьосана, бавно, не чувствам аз страх.
И мисля си, накъде ли пътят отвежда.
От красивите листа най-приказните отбрах
и пътят все по-напред ме повежда.
Дали ще стигна до своята истина?
Дали ще усетя топлината на здрача?
Дали ще съм едно от листата замислени,
дали ще се смея, или горчиво ще плача?
Не знам. Не искам и да зная.
Защото този свят е тъй прекрасен.
И мисля си - дали съм в Ада или Рая,
дали и пътят чуден не е тъй опасен?
Листата с вятъра се борят.
Пътеката безкрайна ми се вижда.
Във мене истините спорят
и камари от мисли отново прииждат.
Усещам, че цялото време е мое.
Какво ли ме чака? Не, аз не знам.
Дали има скрито щастие зад завоя?
Какво значение има - нали сама ще стигна дотам!!!
Дървета, изгарящи от топлата есен.
През скрити лъчи аз бродя сама,
унесена от красива, изгаряща песен.
Вървя омагьосана, бавно, не чувствам аз страх.
И мисля си, накъде ли пътят отвежда.
От красивите листа най-приказните отбрах
и пътят все по-напред ме повежда.
Дали ще стигна до своята истина?
Дали ще усетя топлината на здрача?
Дали ще съм едно от листата замислени,
дали ще се смея, или горчиво ще плача?
Не знам. Не искам и да зная.
Защото този свят е тъй прекрасен.
И мисля си - дали съм в Ада или Рая,
дали и пътят чуден не е тъй опасен?
Листата с вятъра се борят.
Пътеката безкрайна ми се вижда.
Във мене истините спорят
и камари от мисли отново прииждат.
Усещам, че цялото време е мое.
Какво ли ме чака? Не, аз не знам.
Дали има скрито щастие зад завоя?
Какво значение има - нали сама ще стигна дотам!!!
© Петя Терзийска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сладка е победата,щом сама е извоювана!
Поздрави!