Есента...
Пътека, покрита със жълти листа.
Дървета, изгарящи от топлата есен.
През скрити лъчи аз бродя сама,
унесена от красива, изгаряща песен.
Вървя омагьосана, бавно, не чувствам аз страх.
И мисля си, накъде ли пътят отвежда.
От красивите листа най-приказните отбрах
и пътят все по-напред ме повежда.
Дали ще стигна до своята истина?
Дали ще усетя топлината на здрача?
Дали ще съм едно от листата замислени,
дали ще се смея, или горчиво ще плача?
Не знам. Не искам и да зная.
Защото този свят е тъй прекрасен.
И мисля си - дали съм в Ада или Рая,
дали и пътят чуден не е тъй опасен?
Листата с вятъра се борят.
Пътеката безкрайна ми се вижда.
Във мене истините спорят
и камари от мисли отново прииждат.
Усещам, че цялото време е мое.
Какво ли ме чака? Не, аз не знам.
Дали има скрито щастие зад завоя?
Какво значение има - нали сама ще стигна дотам!!!
Дървета, изгарящи от топлата есен.
През скрити лъчи аз бродя сама,
унесена от красива, изгаряща песен.
Вървя омагьосана, бавно, не чувствам аз страх.
И мисля си, накъде ли пътят отвежда.
От красивите листа най-приказните отбрах
и пътят все по-напред ме повежда.
Дали ще стигна до своята истина?
Дали ще усетя топлината на здрача?
Дали ще съм едно от листата замислени,
дали ще се смея, или горчиво ще плача?
Не знам. Не искам и да зная.
Защото този свят е тъй прекрасен.
И мисля си - дали съм в Ада или Рая,
дали и пътят чуден не е тъй опасен?
Листата с вятъра се борят.
Пътеката безкрайна ми се вижда.
Във мене истините спорят
и камари от мисли отново прииждат.
Усещам, че цялото време е мое.
Какво ли ме чака? Не, аз не знам.
Дали има скрито щастие зад завоя?
Какво значение има - нали сама ще стигна дотам!!!
© Петя Терзийска All rights reserved.
