14.09.2013 г., 19:45

Есента пак лятото целува

626 0 1

 

  

                         

Есента пак лятото целува

и с огън нежно ни изгаря,

дори морето продължава

с вълните топли да ни гали.

 

Смирено благославям дните

щом любовта ни продължава,

че радост есента ни дава

и всеки в радостта щастлив е.

 

Бризът изпълващ ми гърдите

чак от морето тук долита

на чайки палави с крилата

и вдъхновява ми творбите.

 

Но Вий на нея да благодарите,

че Тя умения ми дава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...