Есента пак лятото целува
и с огън нежно ни изгаря,
дори морето продължава
с вълните топли да ни гали.
Смирено благославям дните
щом любовта ни продължава,
че радост есента ни дава
и всеки в радостта щастлив е.
Бризът изпълващ ми гърдите
чак от морето тук долита
на чайки палави с крилата
и вдъхновява ми творбите.
Но Вий на нея да благодарите,
че Тя умения ми дава.
© Аластор All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
