24.09.2011 г., 11:00

Есента смирено, със стъпки кадифени

1.7K 0 12

 

 

Есента смирено,

със стъпки кадифени

 

Есента смирено,

със стъпки кадифени

в моя ден полека влезе

и приседна. Подари ми

златен облак  от красиви листи

 - ех, дано огреят багрите им

моите тъжни мисли...

Кехлибар ми даде – пълна шепа грозде...

 - нека да си идат всичките неволи...

Огненото лято – догодина чакам.

Сладъх дъх на плодна есен

гали ми душата...

 

24.09. 2011г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...