18.12.2011 г., 13:23

EU

1K 0 2

          EU 

 

Европейци ние вече станàхме

и на оная работа си паднàхме.

С богатите сме в едно сдружение,

край на присмивки и унижение!

Абе, станà просто като в Рая,

но какъв ли ще му бъде края?

Всички ние сме като едно тяло,

парите ни „естествено” едно цяло.

Е, трябва да дадем това–онова.

Майната му! Хора сме при това…

Важното е другите да го чуят,

не като последни да ни плюят!

Каквото имаме, ще го раздадем,

и на „р о д н и н и" да се отдадем!

Нали сме си ние нация  д à ш н а,

макар и ситуацията ни да е страшна.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маестро Митко Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...