12.04.2017 г., 13:52 ч.

Езеро 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Авторска песен
2287 3 5

Върхът обича свойто езеро. 
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му. 
И нощ когато в планината легне, 
от жажда камъкът забравя свойто име. 

Отварят се води – библейски кладенци. 
Очи се срещат, тъмни от дълбокото. 
И примирени, слягат се пейзажите - 
върхът потъва – сбъднато пророчество. 

Ако си връх, придумай тази нощ небето 
да се превърне в сребърна жарава, 
да светне езерото под нозете ти 
и всичките звезди да бъдат падащи. 

Ако си езеро, стани началото и края 
за своя връх – да трепне в теб и да потъне. 
Ще се отпиете, ще се познаете - 
до бяла кост, до смърт и сухо дъно. 

Не се страхувай, дъно всъщност няма. 
Смъртта от суша е понятие обречено. 
Ала побързай – вечността си тръгва рано. 
Водата не остава дълго в шепите. 

Водата търси свойта жажда. И разбирам, 
че няма в нея нито спомен, ни прокоба; 
че просто трябва да отпия. Коленичил. 
И как не мога, Господи, и как не мога…

© Пламен Сивов Всички права запазени

Музика: https://plamensivov.bandcamp.com/track/the-lake

Произведението е включено в:
  1675 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??