Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци.
Очи се срещат, тъмни от дълбокото.
И примирени, слягат се пейзажите -
върхът потъва – сбъднато пророчество.
Ако си връх, придумай тази нощ небето
да се превърне в сребърна жарава,
да светне езерото под нозете ти
и всичките звезди да бъдат падащи. ...