10.10.2010 г., 22:18

Ези ли съм- тура ли съм… пара ли съм?!

1.8K 0 46

Ези ли съм- тура ли съм… пара ли съм?!

 

Ярост… в елегична нота-

„Чувствам се, като банкнота!”

Тъй продаван и обслужен,

ме разменят… до ненужен.

 

Отруден… покритие няма!

Обърнат с „Тура” вея знаме-

от гордост на родна валута,

достойно в цървули обута.

 

Дребнави, безлични копюри,

се бием пред скъпото жури.

Божествено рядка хартия-

подпалена в алчна стихия.

 

Там!… в не народната банка,

спестяват труда ни на сянка!

Наричат ни мило народ,

а правят си с нас… оборот.

От зрелища гладния взор,

секат ни в монетния двор.

Обрязан духовно откриваш,

че свиваш се,

свиваш се,

скриваш,

омачкан във пачка…

 

                     - Защо да се дуем?!

 

А под „Езито” свое прикриваш-

„Евтино бачка”...

 

с бандерол - „Конвертируем”…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дани - няма по-голяма награда за една банкнота... от това, да бъде оценена!
  • Нищо друго не мога да кажа,освен красиво и силно!Много,много възхищение!
  • Благодаря ви Доче и Иван! Доверявам ви се... и ви Вярвам!
  • Много ми хареса
  • Честит ти и от мене ден рожден!
    Какво от туй, че си употребен
    Най-важното, че някому си нужен
    и предпочел е теб пред много други...
    А иначе си прав...Дори нагарча
    таз истина от двете си страни...
    Късметът май зависи не от зарчето,
    а вътре във душата ни лежи ...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...