Ези ли съм- тура ли съм… пара ли съм?!
Ярост… в елегична нота-
„Чувствам се, като банкнота!”
Тъй продаван и обслужен,
ме разменят… до ненужен.
Отруден… покритие няма!
Обърнат с „Тура” вея знаме-
от гордост на родна валута,
достойно в цървули обута.
Дребнави, безлични копюри,
се бием пред скъпото жури.
Божествено рядка хартия-
подпалена в алчна стихия.
Там!… в не народната банка,
спестяват труда ни на сянка!
Наричат ни мило народ,
а правят си с нас… оборот.
От зрелища гладния взор,
секат ни в монетния двор.
Обрязан духовно откриваш,
че свиваш се,
свиваш се,
скриваш,
омачкан във пачка…
- Защо да се дуем?!
А под „Езито” свое прикриваш-
„Евтино бачка”...
с бандерол - „Конвертируем”…
© Борис Борисов All rights reserved.