бялатишина
136 124
21.11.2018 г., 21:00 ч.

. 

  Поезия » Любовна
655 5 4

Беше ме страх да остана сама.
Ти не разбра. Не повярва.
Беше светът като остра игла.
Беше денят като брадва.

 

Ти от мечтите излезе навън.
Спомням си как се засмяхме.
Мислех, че вечен е нашият сън.
Мислех, че всичко ни чака.

 

Думите падат от мен като сняг.
Ти не разчиташ езика.
Беше ме страх да остана сама.
Ти не видя. Не опита.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??