Беше ме страх да остана сама.
Ти не разбра. Не повярва.
Беше светът като остра игла.
Беше денят като брадва.
Ти от мечтите излезе навън.
Спомням си как се засмяхме.
Мислех, че вечен е нашият сън.
Мислех, че всичко ни чака.
Думите падат от мен като сняг.
Ти не разчиташ езика.
Беше ме страх да остана сама.
Ти не видя. Не опита.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
