Nov 21, 2018, 9:00 PM

  Poetry » Love
666 5 4

Беше ме страх да остана сама.
Ти не разбра. Не повярва.
Беше светът като остра игла.
Беше денят като брадва.

 

Ти от мечтите излезе навън.
Спомням си как се засмяхме.
Мислех, че вечен е нашият сън.
Мислех, че всичко ни чака.

 

Думите падат от мен като сняг.
Ти не разчиташ езика.
Беше ме страх да остана сама.
Ти не видя. Не опита.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??