Сега не питай колко е боляло,
тя, болката, остана зад гърба,
сега сърцето пак е здраво,
нали е още жива любовта.
Нали до мене нощем ще заспиваш,
косите ми ще галиш със ръка.
Нали сълзите ще изтриваш,
със силата на мъжката ръка.
Сега е време пак да се обича,
да се забрави, не - да се прости,
сега остана само карамфилът -
да ми напомня, че понякога боли.