Сега не питай колко е боляло,
тя, болката, остана зад гърба,
сега сърцето пак е здраво,
нали е още жива любовта.
Нали до мене нощем ще заспиваш,
косите ми ще галиш със ръка.
Нали сълзите ще изтриваш,
със силата на мъжката ръка.
Сега е време пак да се обича,
да се забрави, не - да се прости,
сега остана само карамфилът -
да ми напомня, че понякога боли.
© Неличка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
