* * *

19.09.2015 г., 19:13 ч.

Поезия » Любовна

324 0 3

Изгарящи тръпки плиснаха в мрака,

някакъв вик прекъсна съня.

Очите пламнаха - повече не заспаха,

останах във времето - сянка една.

Образът ти превърнах във снимка,

образът ти - седефено блед.

Избрах от спомените прашна рисунка,

оживих със сълзите твоя портрет.

Стапя се бавно пътя към Смъртта,

секунда след секунда изтичат в пропастта,

изгрев и залез безсмъртно се редуват,

моите пръсти твоите очи рисуват...

18.09.2015

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

teodoralindemann (Teddy Daniel K.)

2015-09-20T22:21:27+03:00

Благодаря ви за хубавите думи!
stoyna (Стойна Димова)

2015-09-20T11:57:43+03:00

"Избрах от спомените прашна рисунка,
оживих със сълзите твоя портрет."
Прекрасно си отразила силата на любовта, която може да прави чудеса!
Поздрав и по-ведро настроение,мила Теодора!
Довереница (Дочка Василева)

2015-09-20T10:58:24+03:00

"Стапя се бавно пътя към Смъртта,

секунда след секунда изтичат в пропастта,

изгрев и залез безсмъртно се редуват,"

Смъртта застига всичко съществувало.
И неизбежността и никой не отрича.
Умират хора, сградите, секундите
запазва споменът, което е обичано...