Изгарящи тръпки плиснаха в мрака,
някакъв вик прекъсна съня.
Очите пламнаха - повече не заспаха,
останах във времето - сянка една.
Образът ти превърнах във снимка,
образът ти - седефено блед.
Избрах от спомените прашна рисунка,
оживих със сълзите твоя портрет.
Стапя се бавно пътя към Смъртта,
секунда след секунда изтичат в пропастта,
изгрев и залез безсмъртно се редуват,
моите пръсти твоите очи рисуват... ...