Sep 19, 2015, 7:13 PM

* * * 

  Poetry » Love
326 0 3

Изгарящи тръпки плиснаха в мрака,

някакъв вик прекъсна съня.

Очите пламнаха - повече не заспаха,

останах във времето - сянка една.

 

Образът ти превърнах във снимка,

образът ти - седефено блед.

Избрах от спомените прашна рисунка,

оживих със сълзите твоя портрет.

 

Стапя се бавно пътя към Смъртта,

секунда след секунда изтичат в пропастта,

изгрев и залез безсмъртно се редуват,

моите пръсти твоите очи рисуват...

 

18.09.2015

 

 

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за хубавите думи!
  • "Избрах от спомените прашна рисунка,
    оживих със сълзите твоя портрет."
    Прекрасно си отразила силата на любовта, която може да прави чудеса!
    Поздрав и по-ведро настроение,мила Теодора!
  • "Стапя се бавно пътя към Смъртта,

    секунда след секунда изтичат в пропастта,

    изгрев и залез безсмъртно се редуват,"

    Смъртта застига всичко съществувало.
    И неизбежността и никой не отрича.
    Умират хора, сградите, секундите
    запазва споменът, което е обичано...
Random works
: ??:??