Sep 19, 2015, 7:13 PM

* * *

  Poetry » Love
527 0 3

Изгарящи тръпки плиснаха в мрака,

някакъв вик прекъсна съня.

Очите пламнаха - повече не заспаха,

останах във времето - сянка една.

 

Образът ти превърнах във снимка,

образът ти - седефено блед.

Избрах от спомените прашна рисунка,

оживих със сълзите твоя портрет.

 

Стапя се бавно пътя към Смъртта,

секунда след секунда изтичат в пропастта,

изгрев и залез безсмъртно се редуват,

моите пръсти твоите очи рисуват...

 

18.09.2015

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за хубавите думи!
  • "Избрах от спомените прашна рисунка,
    оживих със сълзите твоя портрет."
    Прекрасно си отразила силата на любовта, която може да прави чудеса!
    Поздрав и по-ведро настроение,мила Теодора!
  • "Стапя се бавно пътя към Смъртта,

    секунда след секунда изтичат в пропастта,

    изгрев и залез безсмъртно се редуват,"

    Смъртта застига всичко съществувало.
    И неизбежността и никой не отрича.
    Умират хора, сградите, секундите
    запазва споменът, което е обичано...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...