22.02.2012 г., 23:04

* * *

1K 0 10

    Днешната дата е особена. Толкова двойки има в нея, че свят да ти се завърти. 

В пълен синхрон е с голямата двойка, която Историята написа през мразовитата хиляда осемстотин седемдесет и трета година...

     Наскоро попаднах на интересна картинка: кабинет, поохранени мушмороци, над главите им - портрет на Левски.

... Със страшна сила висеше портретът...

Подробностите не са важни, не ми е известно и името на художника.

Важното е, че по-сърдито изображение на Дякона не съм срещала.

В очите му играеха ледени мълнии, блъскаха се в стените, пронизваха бездушното пространство...

 

 

                                     

 

 

                                                 * * *

 

 

Ковем бесилото ти всеки път...

Статистика поредна: разруха, глад и смърт...

Снагата си извива ледна към ханчето...

все онзи път...

А пътища такива колко

лицето ти, Земя, насичат?

Апостоле,

говориш с Бога... Във вярност Му се вричаш...

... В небе оловно гарван грачи...

Дочувам ясни клетви, думи:  

„Бъдете с Бог! Дано затлачи

на Юда хлъзгавите друми!“

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Амин! Тоя път залога не е 20 сребърника
  • Поздрав!
    Силно, въздействащо, замислящо...
    Със сигурност Левски би гледал така, ако ни виждаше...!
  • Христовата възраст е време на съзряване.Да е живо и здраво момчето ти,да те радва с много житейски шестици!
    Благодаря ти за вниманието!
    Ивон,Веси,Мина,Чомолунгм,Ангел,Елена,Мефи,Марин,
    сърдечни поздрави !!!
  • На тази дата с толкова много двойки ( )синът ми имаше рожден ден.Стана на 33. Изобщо,особен ден.Сто пъти писах за това във ФБ. А стихотворението ми харесва!
  • Поздрав, Алина!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...