empousa5 (Електра)
30 284
19.09.2016 г., 8:05 ч.

*** 

  Поезия
1428 4 7

Отчаяно неловко те поисках,

възторжено нахално каза "Не!",

мечтите ми във шепите си стисна

и в мен завяха силни ветрове.

 

Нарамих болката си полудяла,

ангелите в себе си напих,

безпътна и незряща..., глухоняма,

безлична в погледа ти се открих.

 

Разпъвах се от хиляди въпроси,

на истините давах нов живот,

губих себе си в поредните залози...,

беше глух за немия ми зов.

 

Носталгично и обречено поисках

да изчезна..., да потъна..., да съм сън..,

така единствено ще съм желана,

днес ме няма, утре, за да съм!

© Електра Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силен финал!
    Харесва ми!
  • Вълшебница е Любовта!
    И с нас играе
    една жестока и безмилостна игра!

    Расте, цъфти и вехне като цвете...
    За нашето нещастие нехае.
    Смирява ни и учи ни на Доброта.
  • Хареса ми...
  • Сърдечно Ви благодаря, Владимир, Младен и Велин!
  • Много, много ми харесва!
  • Не бих казал, че този изключително хубав поетичен текст е тъжен. Напротив, той сякаш носи оптимизма на надживяната обреченост от една несбъдната любов. А както казва Ницчше: "Това, което не ни убива ни прави по-силни"! Финалът е ярка манифестация на тази констатация. Слагам си това произведение в Любими.
  • Прекрасен тъжен стих!
Предложения
: ??:??