***
Отчаяно неловко те поисках,
възторжено нахално каза "Не!",
мечтите ми във шепите си стисна
и в мен завяха силни ветрове.
Нарамих болката си полудяла,
ангелите в себе си напих,
безпътна и незряща..., глухоняма,
безлична в погледа ти се открих.
Разпъвах се от хиляди въпроси,
на истините давах нов живот,
губих себе си в поредните залози...,
беше глух за немия ми зов.
Носталгично и обречено поисках
да изчезна..., да потъна..., да съм сън..,
така единствено ще съм желана,
днес ме няма, утре, за да съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Електра Всички права запазени
