***
Отчаяно неловко те поисках,
възторжено нахално каза "Не!",
мечтите ми във шепите си стисна
и в мен завяха силни ветрове.
Нарамих болката си полудяла,
ангелите в себе си напих,
безпътна и незряща..., глухоняма,
безлична в погледа ти се открих.
Разпъвах се от хиляди въпроси,
на истините давах нов живот,
губих себе си в поредните залози...,
беше глух за немия ми зов.
Носталгично и обречено поисках
да изчезна..., да потъна..., да съм сън..,
така единствено ще съм желана,
днес ме няма, утре, за да съм!
© Електра All rights reserved.
