27.05.2010 г., 22:05

Фалшиво приятелство

1.8K 0 1

Недей да ме лъжеш!

Защото вярвам ти безусловно.

Недей да ме мамиш!

Винаги аз страдам най-много.

Спри да ме предаваш!

Искаш ли да сме приятели все още?

Какво правиш?

Защо? За да ме боли?

Преди ти вярвах и чуждите думи не слушах.

Защото мислех, че винаги казваш истината.

Не можех без тебе и търсех твоята компания.

Най-добра приятелка.

Винаги до мен.

Не можеш да ми търпиш недостатъците.

И аз едвам търпя твоите, но казвам ли ти нещо?

Нали бяхме приятели завинаги?

Не можехме една без друга, все бяхме двете…

Нямало какво да ни отчужди…

Времето изключение ли е?

Сякаш ти порасна, а аз – съвсем не,

на същия акъл, със същите недостатъци ли останах…

А ти – всевишна, чудесна, неповторима…

Със друга компания, на други места,

не се прави на нещо, което не си.

Не ти отива.

Ама, карай, нали си най-популярна сега…

Не се заблуждавай.

Ти си все същата,

а слагаш неподходяща маска,

която пак не скрива грешките ти.

А аз за какво съм ти?

Викаш ме само, когато ти трябвам…

И пак продължаваш –

била съм ти най-добрата приятелка…

Ти имаш ли представа какво е приятелство?

Или присъства в речника ти като клише?

Хей, какво е приятелство?

Реторичен въпрос?

Неоткриваем отговор?

Сякаш беше вчера, когато бяхме неразделни,

водехме се постоянно,

по училищните коридори вървяхме прегърнати

И аз не се съмнявах във теб...

А сега какво съм?

Второстепенна компания?

Когато умираш от скука, да идвам да ти правя смешки?

Когато тайфата ти се върне, пак да ме забравиш?

Защото просто не съм „от готините”?

Не разбираш ли какво правиш с мен?

Губиш ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е между другото. Почувствах същото, което си описала в стиха си с някое друго усложнение - чувството е ужасно, но главата горе и успеха е неизбежен. Браво.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...