Фар от чувства
Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи
вълшебните минути на омая.
Вълната ли в скалите я разби?
Дали ме помниш още ти – не зная.
Но нежният ти дъх живее в мен
с картината, в която се затичах.
Различна ли видя ме? Възхитен
почувствах, че е погледът. Събличащ...
Гальовната ни плаха голота
написа своя чувствен танц за двама.
...Сега, далеч от теб и в самота,
се гмуркам аз във спомените само.
Заливат ме задъхани вълни
от миналото, вече отлетяло.
Повикай ме, кажи ми „Остани!“
със страст, от сини чувства избуяла.
Достигна ли мечтата си за бряг,
дочуя ли гласа, зовящ сърцето,
в прегръдката, море, вземи ме пак
и като фар от чувства да засветим.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нина, Албенче, хубаво е поетът да получава обратна връзка и читателите да го даряват с такива разкошни коментари! Много ви благодаря, момичета!💖
-
Остави ме без дъх, Марийче!....
-
Думите се леят, леят като вълни. Удоволствие беше да прочета, Мари!
-
👍
-
Все си мисля, че нямам такъв недостиг, но понякога действителността ме опровергава.
Благодаря ти, ще се възползвам, когато усетя, че се нуждая от съдействие, Мария!🥰 -
Честит празник и на теб, мила Мария. Ако имаш недостиг на езиково богатство, аз съм насреща 💖
-
Благодаря ти, Мария! Днес си търся любето, за да се венчаем, ама то се скрило нейде. Явно не ще венчило.Може да надникнеш.
-
Ооо, Миме! Ти ме засипа с новости и като човек на думите се чувствам неудобно от незнанието си. Но ти благодаря, че обогатяваш речника ми!
Честит ден на поезията, мила! Нека животът те вдъхновява винаги и те предизвиква да пишеш!
Марго, изпращам празнично вдъхновение и на теб! И нека писането на поезия превръща всеки твой ден в празник, мила! -
Харесах. Много еротично спрямо морето. Да! Харесах.
-
Радвам се, че съм обогатила речника ти, Мария. Веднъж и аз да въведа в употреба неизвестна за някого дума 😃 А то с анамеризма нищо не се получи – не успях да вляза в историята на българската литература 😭 Неологизмите ми не се "подхващат", явно нямам достатъчно авторитет сред пишещото братство. Няма да остана като родоначалник на ново течение, даже и на ново значение на някоя дума, ами само така – епигон 😃 Упс, още една!. Знаеш ли я 😃 😃 😃
-
Благодаря за проникновения коментар! Научих една нова дума от теб. Все още се уча!
-
Добре се е получило, Мария. Аз не се опитвах да те редактирам, просто съблякох горния пласт на стихотворението ти 😃 Поезията е като палимпсест – и в това ѝ е чарът. Морякът наднича изпод тая рима "пак – бряг", няма как да бъде пренебрегнат. Там си е 😃
-
Нали, Миме? Но аз съм я искала тази закачка, целяла съм да бъде изградено по този начин стихотворението. Добре дошла на страничката ми, мила!💖
-
Ами то не е късно да стане "в прегръдката вземи ме пак, моряк" и ще си остане любовно от началото до края 😃 😃 😃 Хубава закачка, Мария!
-
Eх, момчета, целта е постигната! 👍🥰Аз исках стихотворението да звучи като любовно обяснение и най-накрая да се разбере, че става въпрос за морето. Значи съм успяла, това разбирам от вашите думи! Благодаря, че ме навестихте и коментирахте, Жоро и Никодим!
-
Подведох се и аз като Мислителя... А то било Морето /което ни съблича/. Нежност, красота... замесени в загадъчност. Хубаво е!
-
Красива и ефирно (а и леко подхлъзва въображението 🙃)
Поздравявам те 🌹 -
Люси, зарадвах ти се и ти благодаря!🥰
-
Много хубаво!
-
Щастлива съм, че си минала през страничката ми, Рени! Както е тръгнало, може и маринистка да стана! Гушкам те с обич!
-
Минавам само да ти призная колко ми хареса! Страхотно е, Мари!
Благодаря ти - ще го чета пак &
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
