Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи
вълшебните минути на омая.
Вълната ли в скалите я разби?
Дали ме помниш още ти – не зная.
Но нежният ти дъх живее в мен
с картината, в която се затичах.
Различна ли видя ме? Възхитен
почувствах, че е погледът. Събличащ... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up