е
сянката на вятър
пощурял да бъде навсякъде
забравя всички бели полета
след осем
тика големия си кринолин
за малки представления
шапката с розов кант
килната надясно
затваря вратите след себе си
винаги
неразумно
на първото стъпало се спъва
в незаспали погледи
жълтурчета
ухапано
кърши цъфнали ябълки
по обед
засища глада си
неясно не мисли в думи
сънува 17 на дъска
Папа
фиеста с ловна пушка
букви нарисувани по клепачи
които убиват принцеса в огледало
карти
30 метра осветено
лед
ляга на завет
между бели чекмеджета
с изписани точни изречения
и фадо за три перли
в сянката на вятър
е
от другата страна на улицата
© Зорница Николова Всички права запазени