ФБ-ПРИЯТЕЛСТВО
Не знам защо във Фейса ме спохождат
самотните мъже на този свят.
Предлагат ми приятелство – тревожни
дали поканата ще потвърдя.
Мъже, които крачат във неласкав,
суров и тъжен, битов кръговрат.
Те – случва се – и стихчета да драскат,
дори – да бъдат мили на квадрат.
Застинали зад своите лаптопи,
забравили за глупавия филм,
навярно чакат някой да потропа
да им запари мащерка с жасмин,
И тънък аромат на лавандула,
на момина сълза и бергамот
да плъзне по небръснатата скула
с надеждата да бъде до живот.
А моят спи – не си говорим вече,
прегърнал чашата си с алкохол.
И гледаме се често отдалече,
прибрали флаг в притихналия хол.
Навярно някой ден ще се разкъса
пространството, което ме души,
и ще побъбрим с някого до късно –
с опразнени от чакане души.
Дали такова бягство е красиво –
по-вихрено от сетен валс на бал?
Пред дулото димящо се отива,
забравиш ли, че вече си живял.
© Валентина Йотова Всички права запазени