...
Пробуждам се от тъмнината,
отварям аз очите си за теб,
очите ми не виждат през мъглата,
ала желанието ме тегли все натам...
Не чувам глас, навсякъде е тихо,
като в бяла приказка вали снегът.
Далеч са птиците, от мене отлетяха те,
очи затварям, плаши ме студът!
Изричам думи, ала не разбирам нищо,
не чувам дори собствените мисли...
Кога ли ще те видя, тъй далеч си,
не мога все така да съм нататък...
Вървя един живот, а все съм тука,
не се променя нищо, само
косите ми са бели, но нали
ти пак ще ме обичаш, макар и остаряла?
отварям аз очите си за теб,
очите ми не виждат през мъглата,
ала желанието ме тегли все натам...
Не чувам глас, навсякъде е тихо,
като в бяла приказка вали снегът.
Далеч са птиците, от мене отлетяха те,
очи затварям, плаши ме студът!
Изричам думи, ала не разбирам нищо,
не чувам дори собствените мисли...
Кога ли ще те видя, тъй далеч си,
не мога все така да съм нататък...
Вървя един живот, а все съм тука,
не се променя нищо, само
косите ми са бели, но нали
ти пак ще ме обичаш, макар и остаряла?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
