12.11.2008 г., 19:24

......

Поезия

702 0 0

Оставаш там, във тъмна сянка, сам.
В дълбината светлината се разпръсква.
Тя мене подминава, тичайки напред -
тича да се слее със теб...

Тичам аз към нея...?
Не, тичам аз към теб...
да се слея с нея.
Наведе се и ръката си протегна
и с нея болката ми ти пое...

Но с болката и вярата побягна,
стопиха се и светлината ги погълна.
Тя и тебе те открадна -
остави ме да тичам пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0