Nov 12, 2008, 7:24 PM

......

Poetry

703 0 0

Оставаш там, във тъмна сянка, сам.
В дълбината светлината се разпръсква.
Тя мене подминава, тичайки напред -
тича да се слее със теб...

Тичам аз към нея...?
Не, тичам аз към теб...
да се слея с нея.
Наведе се и ръката си протегна
и с нея болката ми ти пое...

Но с болката и вярата побягна,
стопиха се и светлината ги погълна.
Тя и тебе те открадна -
остави ме да тичам пак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9