9.08.2008 г., 14:16

Feel

1.1K 0 3
 

Feel

 

Поведи ме... направи го,

към залеза... пурпурен.

Нека градските светлини... останат зад нас.

Вземи всичко... което ни трябва.

То ще се побере... в ръката ти.

Попитай ме... дали искам да го направя.

Не бих отговорил... но ти ще разбереш.

Нека остане само един... път пред нас.

Осветен единствено от... лунните отблясъци.

Усещаш ли музиката... която ни обгръща?

Поведи ме или... да го сторя аз.

Само двама... под пурпурния покрив,

нека тръгнем... веднага!

И нека бъдещето... да покаже,

кой кого... ще поведе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...