Aug 9, 2008, 2:16 PM

Feel

  Poetry » Other
1.1K 0 3
 

Feel

 

Поведи ме... направи го,

към залеза... пурпурен.

Нека градските светлини... останат зад нас.

Вземи всичко... което ни трябва.

То ще се побере... в ръката ти.

Попитай ме... дали искам да го направя.

Не бих отговорил... но ти ще разбереш.

Нека остане само един... път пред нас.

Осветен единствено от... лунните отблясъци.

Усещаш ли музиката... която ни обгръща?

Поведи ме или... да го сторя аз.

Само двама... под пурпурния покрив,

нека тръгнем... веднага!

И нека бъдещето... да покаже,

кой кого... ще поведе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...