Фенерите
Нощта е дълга, като век,
стрелките на часовника са спрели.
По пътя, сам върви човек,
дъждовно мигат улични фенери.
Защо е сам, защо е в мрака?
Нима си няма дом и къща?
Къде отива? Кой го чака?
Дали е тръгнал или се връща?
Нощта е дълга, няма край,
часовникът безумно трака,
а пътят дълъг е безкрай.
Фенерите проблясват в мрака.
10.12.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
