Фенерите

Eipril (Хари Спасов)
1388 5710

22.12.2021 г., 21:17 ч.

Поезия » Друга

356 0 0

Нощта е дълга, като век,

стрелките на часовника са спрели.

По пътя, сам върви човек,

дъждовно мигат улични фенери.

Защо е сам, защо е в мрака?

Нима си няма дом и къща?

Къде отива? Кой го чака?

Дали е тръгнал или се връща?

Нощта е дълга, няма край,

часовникът безумно трака,

а пътят дълъг е безкрай.

Фенерите проблясват в мрака.

10.12.2021г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.