Феникс
Самотни сме със тебе нощем,
в очите ти не виждам плам.
Недей, не ми го казвай още!
Да ме напуснеш искаш, знам.
Нали заведох те във Рая,
самата ти ми сподели.
Заслужих ли това? Не зная.
Не чувстваш ли, че ме боли?
Не значел нищо съм за тебе,
тъй лесно щом ме замени.
Аз виждах път пред нас да грее,
а ти оплете ме в лъжи.
Оставяш ме, след теб в руини
на пепел съм от любовта.
Как да намеря в мене сили,
пак като Феникс да летя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
