Феникс сви гнездо в душата ми...
В най-тъмното на мисълта
бушуват страшни водопади,
заливат с черната вода
на бъдещето злачните ливади,
затварят ме зад призрачни стени,
с вериги истински ме приковават,
деня ми с чукове разбиват,
нощта ми тъй самотна правят...
улавят ме във вълчия капан,
разкъсват ме на хиляди парчета,
раздират алчно моята душа,
покоя ми прогонват надалече.
Това ли е жестоката цена
за алчността ми щастието да намеря
... и все я чакам златната вода,
станàла златна от надежда...
Ще плисне златната река,
ще грейне слънчева пътека,
ще ме погледнеш,
аз усмивка ще ти подаря
... и ще възкръсне
светлото
на мисълта ми...
www.spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
