ФеноменАн(Т)омалия
Изчерпах се.
И вече съм излишък.
Потъващият.
Корабът без плъхове.
Инертен съм.
Почерпен.
Да не мисля.
За сгъване.
На всичко за из пътя.
Изчерпах се.
Идейникът е празен.
И вакуумите
кряскат за сбогуване.
Изгребах се.
Остъргах се.
Изрязах.
Но нямаше какво да дам.
Със струване.
Изчерпах се.
Отрезвих се. От лазене.
И старото
отлюспих. За погребване.
Изнервих се. С проклетата
му празничност.
Гаврътнах се. И спуснах се.
В ке(не)фене…
--
фене, фенеее…
И вече съм излишък.
Потъващият.
Корабът без плъхове.
Инертен съм.
Почерпен.
Да не мисля.
За сгъване.
На всичко за из пътя.
Изчерпах се.
Идейникът е празен.
И вакуумите
кряскат за сбогуване.
Изгребах се.
Остъргах се.
Изрязах.
Но нямаше какво да дам.
Със струване.
Изчерпах се.
Отрезвих се. От лазене.
И старото
отлюспих. За погребване.
Изнервих се. С проклетата
му празничност.
Гаврътнах се. И спуснах се.
В ке(не)фене…
--
фене, фенеее…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тома Кашмирски Всички права запазени
