Dec 25, 2007, 11:50 PM

ФеноменАн(Т)омалия

1.2K 0 12
Изчерпах се.
И вече съм излишък.
Потъващият.
Корабът без плъхове.
Инертен съм.
Почерпен.
Да не мисля.
За сгъване.
На всичко за из пътя.

Изчерпах се.
Идейникът е празен.
И вакуумите
кряскат за сбогуване.
Изгребах се.
Остъргах се.
Изрязах.
Но нямаше какво да дам.
Със струване.

Изчерпах се.
Отрезвих се. От лазене.
И старото
отлюспих. За погребване.
Изнервих се. С проклетата
му празничност.
Гаврътнах се. И спуснах се.
В ке(не)фене…

--
фене, фенеее…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...