Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.
Прозаично в синкавата красота
храня сиво куче със солети.
Две случайни малки същества
в мимолетен допир под небето…
09.02.1997
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени