27 jun 2013, 15:05

Февруари 

  Poesía
767 1 5
Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.
Прозаично в синкавата красота
храня сиво куче със солети.
Две случайни малки същества
в мимолетен допир под небето…
09.02.1997

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??