2.02.2013 г., 11:57 ч.  

Февруарско 

  Поезия » Друга
535 0 3

Тези толкова сиви стъкла,

зад които се крие небето

и които забърсвам с ръка,

без с това да помогна да светне,

 

с разпилелите сиви коси

и бради гъсти облаци по върхарите.

Как блестят заскрежени следи -

стъпки в стъпките. Февруари е!

 

Той ми пълни душата със сняг

и изгаря очите ми. Зима е.

За последно дано да е пак!

За последно завинаги!

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във

© Електронно списание LiterNet, 07.06.2018. № 6 (223)

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??